Отправна точка за направата на индивидуални стелки е т.нар. плантограма на стъпалото – негатив на стъпалото, който показва какъв е локалният натиск върху него когато сме изправени, т.е. когато то е натоварено. Техникът взема под внимание най-натоварените и чувствителни места и така разпределя натиска в по-голяма площ от ходилото.
В зависимост от потребностите и конкретния проблем се помества метатарзална капка(„сърчице“) на точно определено място, анатомично оформена за ляв и десен крак. Тази капка служи за опора на напречния свод. Подходяща е при плоскостъпие 1-ва и 2-ра степен и като превенция при прекомерно натоварване на стъпалото. Ако е наложително следва повдигане на надлъжния свод с клин – супинатор с цел корекция степента на изкривяване на петата.
Заключението на специалиста-ортопед и диагнозата в лекарския протокол, дават насоки на техника как да определи височината на стелката, за пронация или супинация. Пронация се наблюдава когато пациента стъпва върху вътрешната част на стъпалото си, а супинацията е стъпване на външната му част.
Индикатор за позицията на стъпалото ни е степента и начина, по който износваме ходилата на обувките си.
Скелетът на стелката е корпус, който в областта на петата е по-висок(тип „ваничка“) с цел стъпалото да е винаги в правилна посока а именно в посока на изградените корекции. Този корпус играе ролята на постоянна подкрепа(support) за стъпалото винаги когато сме изправени или ходим. За допълнителен комфорт и буфер на тежестта на тялото е възможно да бъде добавена и омекотяваща възглавничка в областта на петата.
Стелката може да бъде с покритие в три степени на твърдост – мека, средно твърда и твърда, като най разпространеният вариант е със средна степен на твърдост.
За финал стелките се оформят и шлайфат по профила на конкретните обувки, за които са предназначени.
